"Икономист" обяснява: Може ли европейският сектор на стоманата да изработи стратегия срещу митата на САЩ

Производителите на стомана в Европа са ударени от спадащото търсене и нарастващото предлагане, тъй като потреблението на автомобилния сектор намалява и американските мита върху стоманата разбиха доставките, обобщава Ройтерс. Вторият по големина британски производител на стомана British Steel, който се срина през май, е видна жертва. Дни по-късно най-големият производител в света ArcelorMittal намали за втори път за месец европейското си производство. Защо европейският стоманодобивен сектор е в криза?

По-високите цени на суровините ограничиха маржовете в печалбата на производителите. Пробивът на язовира „Вале“ в Бразилия през януари доведе до спад в добива на желязна руда, необходима за производството на стомана, допринасяйки за удвояването на цените на тази суровина през последните 12 месеца, докато коксуваните въглища са с 10% по-скъпи. Същевременно цените на стоманената арматура на Лондонската борса на металите се сринаха с повече от 1/5 и акциите на производителите в сектора през май паднаха до най-ниското си ниво от 2016 г. Производството на стомана в ЕС също намалява – с 4% през април.

Междувременно US митата от 25% върху вноса на практика затвориха американския пазар. Въпреки предпазните мерки на ЕС за предотвратяване на притока на излишъците от доставки от чужбина вносът бе 10% от европейския пазар през 2018 г., или 2 пъти повече от 2017 г.

Колапсът на British Steel е екстремен пример за последиците от кризата в европейския стоманодобивен сектор. Ликвидацията ѝ през май последва комбинация от по-високи производствени разходи и погрешни сметки относно въглеродния пазар на ЕС. Според анализатори несигурността около Brexit е усложнила положението на British Steel, която разчиташе на ЕС за 70% от продажбите си. Европейските ѝ съперници са в по-добра позиция да снабдяват например германските производители на коли.
Рейтинговата агенция Moody’s занижи през май прогнозата си за европейския стоманодобивен сектор от стабилна на негативна поради слабото търсене, големия внос и падащите цени на стоманата.

Анализаторите твърдят обаче, че ArcelorMittal има добър финансов баланс и глобалният ѝ достъп означава, че е в силна позиция да се възползва от всяко по-голямо възстановяване на търсенето на стомана и от затягането на европейските мерки срещу вноса. Австрийската Voestalpine е защитена от негативния цикъл за стоманата от висококачествените си продукти, продавани чрез дългосрочни договори.

Какво може да направи Европа?
Европейската комисия преразглежда предпазните си мерки срещу американските мита. Определят се квоти върху средното ниво на вноса през периода 2015 – 2017 г. плюс 5%, като покачване от още 5% е предвидено на 1 юли и година по-късно. Извън тези квоти ще се налагат мита от 25%. Според сектора обаче са необходими по-строги мерки, защото американските мита са насочили повече стомана към Европа, особено от Турция, която надмина Китай като най-голям чуждестранен доставчик на стомана за ЕС. В декларация ArcelorMittal заяви, че пазарните условия са „невероятно предизвикателни“. „За съжаление, реалността е, че предпазните мерки на ЕС не се оказаха ефективни в отблъскването на търговските потоци вследствие на въведените в САЩ мита и спешно се нуждаят от изостряне“, заяви говорител на компанията.

Засега британското правителство се въздържа от ясна индустриална стратегия. Европейската комисия посочи, че добивът на стомана е стратегически сектор, но някои представители на индустрията се съмняват, че комисията прави достатъчно по въпроса. Решението ѝ от юни да попречи на намерението на Thyssenkrupp и Tata Steel да създадат основополагащо смесено предприятие лиши сектора от консолидация, която според много анализатори е жизненоважна за оцеляването му. Мотивът на комисията бе, че сделката ще повиши цените и ще намали конкурентоспособността.

Текстът е публикуван в бр. 25 на списание "Икономист" от 28 юни, който може да закупите в разпростарнителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя